Велвичия удивителна (Welwitschia mirabilis) – отглеждате живо изкопаемо

снимки Велвичия удивителна или велвичия особена (Welwitschia mirabilis) е много старо растение, в настоящем растящо само на малка територия в пустиня на брега на Атлантическия океан, в Намибия и на юг на Ангола. Това е дърво, макар на пръв поглед изобщо не изглежда като дърво. Цялото растение се състои от кръгъл корен – стъбло и 2 листа, постоянно растящи, които напомнят на 2 големи увити ленти с дължина 2–4 метра, затова велвичията има прилика с камара боклук. Всъщност става дума за прораснали листа, които постоянно продължават да растат, разперват се и умират по краищата.

снимки Затова велвичията в продължение на целия си живот (дори когато тя дава плодове) се намира в стадий на прораснало растение, което е изключително в света на растенията. Велчвичията е двудомно растение и затова за образование на семена са необходими две растения – мъжко и женско. «Цветовете» се намират в шишарките (като при иглолистни дървета или цикасови), излизащи сякаш от пазвата на листата. Женските шишарки след съзряването им се разпадат и освобождават голямо количество леки, пренасящи се с вятъра семена. Филогенетически тя се отнася към много стара група растения – гнетови (Gnetopha), близките роднини на иглолистните. Към гнетови се отнасят 3 много редки рода: гнетуми (Gnetum) – лианоподобни растения с големи целнокрайни листа, ефедра (Ephedra) – храсти и само една велвичия.

Велвичията е наречена в чест на словенския ботаник Фридрих Велвич (Friedrich Welwitsch), който я е открил през 1860 година, тя е изобразена на държавния герб на Намибия.

снимки Велвичията е отлично адаптирана към пустинните условия. Тя изобщо не е зависима от валежи а напълно се задоволява от мъгли, идващи от океана. Трябва да помните това при отглеждането й. Основната причина за неуспех е именно прекалено поливане и последващото загниване на растението. Затова семената трябва да се засаждат в гравийно-песъчлив субстрат (с размер на зрънца 2–5 мм), за да не се задържа излишната влага в субстрата, която е единствената пречка при отглеждането. Поливането или само оросяването на велвичията трябва да бъде много внимателно. Семената след накисването започват да кълнят след седмица. Растението може да се отглежда на южния прозорец. Трябва да имате търпение при отглеждането й, тъй като растението расте много бавно, това е истински живущ динозавър. Ако тя е обезпечена с достатъчно сухо и светло място, определено ще Ви преживее! :-)

Printed from neznama adresa