Parajubaea torallyi е една от най-красивите и устойчивите палми в Южна Америка. Това име нищо ли не ви говори? Не е учудващо. В Европа заради големите семена (заради големите транспортни разходи) тя се внася много рядко. Затова извън Боливия този привлекателен вид се среща много рядко.
В природата тя се среща в сухите долини на Боливийските Анди на височина 2700–3400 метра над морското равнище, затова тя е най-високо растяща палма в света. Температурата рядко се повишава до 20 oC, а нощните студове не са редки. През зимните месеци (юли, август) температурата често се понижава до –7 oC. Тук преваляванията през годината достигат 550 мм, което е по-малко от най-сухите места в южна Моравия. Благодарение на високопланинския климат това е субтропически вид палма, затова при благоприятни условия на Средиземноморието палмата може да се отглежда навън през цялата година. При нас тя трябва да се пренесе в нестудено помещение през зимата, където без проблеми тя ще издържи до 0 oC. Студоустойчивостта в Европа е минус 3 oC. Най-низката температура която палмата е издържала е била –8 oC. Вярно, всичките листа опадаха, но растението останало живо и на пролет отново пораснаха нови листа.
В Боливия тя достига до 14 м, с диаметър на стъбло 25–35 см. Стогодишните екземпляри достигат до 30 м с диаметър на стъбло до 50 см. Привлекателната корона се образува с примерно 20 листа, достигащи до дължина 5 м. В културата извън родината си палмата достига до значително по-малки размери.
В природата тя расте в 2 отделни популации, които се различават по размера на семената. Parajubaea torallyi вар. torallyi има семена достигащи до 7 см, докато при нейния вариант с малки семена Parajubaea torallyi вар. microcarpa са почти 3 пъти по-малки и макар визуално имат минимална разлика, в природата по-малкия вариант не достига да височината на тази с големите семена.
В Боливия Parajubaea torallyi е любимо растение, което садят в градските паркове и по дължината на улиците. В Еквадор и южна Колумбия в градовете на височина 2500–3000 м над морското равнище се отглежда Parajubaea cocoides, която е по-малко устойчива към студа и се различава с по-малък и по-бавен растеж. Имайки предвид голямата прилика с Parajubaea torallyi а също така че в природата тя не е известна, се предполага, че става дума за културна форма на Parajubaea torallyi.
През 1996 година била е описана Parajubaea sunkha, която е най-малкия представител на този род. Тя достига до 8 метра, расте в няколко вътрешни долини на Андите в областта Валлегранде, в округ Санта-Крус в Боливия на височина 1700–2200 м над морското равнище. Преди точната таксономическа проверка тя погрешно се смяташе за Parajubaea torallyi.
Отглеждането на палма от рода Parajubaea от семе не е трудно, но затова е необходима голяма доза търпение. В природата семената кълнят нерегулярно, обикновенно този процес продължава 1,5 година. Някои семена в културата кълнят след месец, за другите трябва половин година, а за трети – две години. Ако говорим за субтропически вид палма, високата температура няма да ускори кълняемостта, дори ще я забави.
Преди посаждането семената трябва да се накиснат в топла вода за 5–7 дни, семената от разновидност с големите семенами – дори за 2 седмици. Водата трябва да се сменя всеки ден, за да не изгният. Семената (основно разновидността с големи семена) можете малко да отшлифовате. Водата ще проникне в семето и ще спре периода на сън (фаза на почивка, която защитава семето да израсне по време на засуха, която в Боливия се случва през зимните месеци – от юни до октомври), и семената започват да кълнят. С това влажната фаза приключва. Не забравяйте че става дума за субтропически вид, който расте в сухите области, и затова излишната вода влияе негативно на семето. След накисването семето се засажда в саксия или пластикови пликове така че те да се виждат до половината от пръста, температурата трябва да бъде около 10–20 oC (идеалния вариант, ако има разлика между по-висока дневна и по-низка нощна температура). По-низка температура и относително по-сух субстрат е основна отличителна особеност при отглеждането на този вид палма в сравнение с повечето други видове.
Засадените семена се проверяват веднъж на 3–4 седмици , а прорасналите се пресаждат в отделни саксии. Някои градинари – любители имат добра практика да спират поливането на семената, които не са прораснали за една година, те оставят субстрата да изсъхне напълно за няколко месеца. След това семената се избират, накисват се във вода за седмица и отново се засаждат. За една година излизат почти всички. Тези които не са прораснали на следваща година, отново оставят да изсъхнат за няколко месеца (имитира се период на засуха, както в Боливия) и после отново се накисват във вода, и накрая всичките семена са прораснали.
Кълняемостта на семената на тази палма е почти 100%, само трябва да знаете какво да правите и най-вече на ленивите трябва да се предоставят няколко месеца засушаване.
Когато вече имате разсад, отглеждането му е много лесно, само се въздържайте от поливане. Младите палми обичат полусянка (в природата младите разсади растат в сянката на голямото растение), докато за зрелите растения е необходима пълна светлина.
Рода Parajubaea се отнася към числото на южноамерикански палми, които са под сериозна заплаха от изчезване. Основната причина е унищожаването на биотопите, разширяване на селските стопанства, изкореняване на горите и прекалено пасене на добитъка. Палмите се срещат на малка територия, което още повече увеличава опасността и възможността за тяхната загуба. Заради големите семена възможността за разпространяване на палмите в нови места е ограничена, а техния най-известния разпространител на големи разстояния е очилатата мечка (Tremarctos ornatus), която се намира под заплаха от изчеване заради човешката дейност.
Printed from neznama adresa