Борът Pinus kesiya е най-бързо растящ вид от азиатските борове, които рядко се отглеждат извън родината си. Той достига височина 30–35 метра, а диаметъра на стъблото достига до 1 м. Този вид бор е с три игли (от една връзка растат 3 игли с дължина 15–20 см). Размера на шишарките е 5–9 см, а дължината на семената – 1,5–2,5 см.
Той расте в районите на Източни Хималаи в северо-източна Индия (в наши дни заради обезлесяванията расте само в горните масиви на Хаси и Нага в щатите Мегхалая и Манипур), в Китай (в провинция Юннан), Бирма (Миянма), северен Тайланд, Лаос, Въетнам (Лайтау, Лангшон, Каобанг, Куангнин) до Филипините (Лусон). Понякога борът от Филипините наричат Pinus insularis. В Китай расте подобен вид – юнанский бор (Pinus yunnanensis).
Той расте по склоновете в смесена гора, на неплодородни кисели (pH 4,5) червени или жълти почви, на височина 800–2000 метра над морското равнище, най-често на височина 1200–1400 м. Климатът е субтропически, мусонен – редуват се сух и влажен период. Валежите са много обилни, влажността на въздуха не пада под 70%.
Борът е устойчив към неголеми студове, но културния вид не понася късните слани. Затова той изисква защитено място, например южен склон, защитен с постройка от северната страна. В северните страни по време на студове най-добре да се премести в помещение или парник с температура около 0 °C. В южна Европа растението може да се отглежда навън през цялата година.
Английско наименование: khasi pine Синоними: Pinus khasya, Pinus khasyanus
Printed from neznama adresa